Разговорът свършва дотук. Вратата се затваря. А ти оставаш с въпроса: Как да остана близо до нея, без да я притискам?
А ако има и друг начин да общувате?
„Пиши ми“ е споделен дневник за майка и дъщеря на 12-15 г. Място, където понякога е по-лесно да напишете онова, което трудно казвате на глас. Без разпит. Без упреци и критика.
Една тема. Два почерка. Две гледни точки.
1. ПО-ЛЕСЕН НАЧИН ДА СПОДЕЛЯТЕ
Избирате тема и едната започва. Другата се включва, когато пожелае – без разпит и без очакване за незабавен отговор.
2. 40 ИДЕИ, КОГАТО НЕ ЗНАЕТЕ ОТКЪДЕ ДА ЗАПОЧНЕТЕ
Избирате свободно тема или измисляте своя. Няма грешни отговори и няма задължителен ред.
3. И ДВЕТЕ ИМАТЕ КАКВО ДА КАЖЕТЕ
Това не е въпросник за дъщерята. Пишете по една и съща тема и виждате как изглежда тя през очите на другата. Не е нужно да мислите еднакво.
4. „НАШЕТО ОБЕЩАНИЕ“ ПАЗИ ДОВЕРИЕТО
Още в началото се съгласявате да уважавате написаното и да не използвате дневника за упреци и критика.
5. ПЪРВАТА СТРАНИЦА – ОЩЕ ДНЕС
Не ви трябва подготовка, нито подходящ момент. Отваряте, избирате тема и пишете няколко реда за 15 минути.
6. НАПИСАНОТО МОЖЕ ДА СТАНЕ РАЗГОВОР
Полето „Искам да поговорим“ е покана да обсъдите темата и на глас.
Обща стойност на бонусите: 6 € Получаваш ги като подарък към „Пиши ми“.
Бонус 1: PDF „Как да започнем?“ – (стойност 3 €) Идеи как да предложиш дневника леко и ненатрапчиво — без „Имаме проблем“ и без да превръщаш писането в задължение.
Бонус 2: PDF „Ами ако тя не пише?“ – (стойност 3 €) Съвети – как да дадеш време и пространство на дъщеря си, без да настояваш и без дневникът да се превърне в още една задача.
„Как беше в училище?“
„Какво има?“
„Защо си такава?“
Понякога отговорът е само: „Нищо.“
В „Пиши ми“ е различно. Избирате тема и едната споделя нещо свое – мисъл, случка, чувство или спомен. Другата може да прочете написаното насаме и да добави своето, когато пожелае.
Няма значение коя ще започне първа. Понякога това ще е майката, друг път – дъщерята.
Тук не задавате въпроси една на друга. Опознавате се чрез това, което всяка избира да сподели.
Още в началото на „Пиши ми“ заедно прочитате и подписвате „Нашето обещание“.
То е просто: пишем искрено, уважаваме различните гледни точки и не използваме написаното за упреци, критика или подигравки.
Не е нужно веднага да обяснявате, поправяте или спорите. Понякога е достатъчно просто да разберете как другата вижда нещата.
А ако написаното показва, че някоя от вас може да е в опасност или има нужда от помощ, обещанието не означава да мълчите.
Не всичко е лесно да се каже очи в очи. Понякога няколко написани реда помагат да подредите мислите си и да покажете на другата какво ви вълнува.
А ако искате темата да продължи на глас, просто отбелязвате „Искам да поговорим“.
Така не се налага да гадаете дали другата е готова за разговор.
„Пиши ми“ не заменя разговорите помежду ви. Понякога просто помага да намерите първите думи.
Изследванията показват нещо важно. Родителите научават повече за децата си, когато децата сами решат да споделят. Не само когато ги питат.
Други изследвания установяват, че когато пишем какво мислим и чувстваме, го разбираме по-добре. А когато родителят подкрепя, детето споделя повече.
„Пиши ми“ събира тези идеи в един споделен дневник за майка и дъщеря.
Важно: тези изследвания не са правени с „Пиши ми“ и не доказват конкретен резултат от използването му. Източници: Kerr & Stattin (2000); Stattin & Kerr (2000); Racz & McMahon (2011); Tilton-Weaver et al. (2013); Travagin, Margola & Revenson (2015).
Какво има вътре:
Описание.
Разделено на абзаци по този начин и с болднати думи.
СТЪПКА 1
СЪЗДАВАТЕ ДОВЕРИЕ
Подписвате „Нашето обещание“ – да пишете искрено, да уважавате написаното и да не го използвате за упреци и критика.
СТЪПКА 2
ПИШЕТЕ И СПОДЕЛЯТЕ
Едната избира тема, записва мислите си и оставя дневника на другата. Няма значение коя ще започне първа.
СТЪПКА 3
ЧЕТЕТЕ И СИ ОТГОВАРЯТЕ
Другата прочита написаното насаме, добавя своето, когато пожелае, и връща дневника. Без срокове и настояване.
СТЪПКА 4
ОПОЗНАВАТЕ СЕ ПО-ДОБРЕ
С всяка размяна имате нова възможност да се разберете, да изясните нещо, или просто да се почувствате по-близки.
Отзив.
Разделено на абзаци по този начин и с болднати думи.
Име
Отзив.
Разделено на абзаци по този начин и с болднати думи.
Име
Отзив.
Разделено на абзаци по този начин и с болднати думи.
Име
Отзив.
Разделено на абзаци по този начин и с болднати думи.
Име
Отзив.
Разделено на абзаци по този начин и с болднати думи.
Име
Отзив.
Разделено на абзаци по този начин и с болднати думи.
Име
Отзив.
Разделено на абзаци по този начин и с болднати думи.
Име
Отзив.
Разделено на абзаци по този начин и с болднати думи.
Име
Отзив.
Разделено на абзаци по този начин и с болднати думи.
Име
Отзив.
Разделено на абзаци по този начин и с болднати думи.
Име
Отзив.
Разделено на абзаци по този начин и с болднати думи.
Име
Отзив.
Разделено на абзаци по този начин и с болднати думи.
Име

Аз съм Зоя Костова, пенсионерка. Повече от 20 години бях учителка и се научих да разбирам децата, дори когато не казват какво ги тревожи.Имам две дъщери и три внучки, на 11, 14 и 17 години. Живеем заедно и виждам колко обич има между майки и дъщери, но и колко трудно понякога разговарят за важните неща.
Затова създадох „Пиши ми“. Споделен дневник, който преминава от майка към дъщеря и обратно. Чрез писане всяка може да изрази онова, което трудно изрича на глас, и да опознае по-добре мислите и чувствата на другата.
Без натиск и упреци. С уважение и доверие. С надеждата, че написаните думи по-лесно ще отворят път към истински разговори.
Не я притискай. Остави дневника на достъпно място и ѝ дай време. Може да започнеш ти и да напишеш първите няколко реда, без да очакваш веднага отговор.
Не е нужно да започваш сериозен разговор. Можеш просто да ѝ кажеш, че си открила различен начин да си споделяте неща – понякога забавни, понякога лични, понякога съвсем обикновени. Бонусът „Как да започнем?“ ще ти даде още идеи за първия момент.
Да. Това е една от най-важните идеи на „Пиши ми“. Това не е дневник, в който майката задава въпроси, а дъщерята отговаря. И двете пишете по тема, която ви интересува. Не е нужно обаче да споделяш нещо, което не си готова да споделиш.
Не е нужно да си съгласна. Една тема може да изглежда различно през твоите очи и през нейните. Целта не е да решите коя е права, а да разберете малко повече как другата вижда нещата. Затова още в началото подписвате „Нашето обещание“ – да се отнасяте с уважение към написаното и да не използвате дневника за упреци и критика.
„Нашето обещание“ не означава да мълчиш, когато става дума за безопасност. Ако написаното те кара да мислиш, че дъщеря ти може да е застрашена, или има нужда от помощ, може да се наложи да поговориш с нея или с някой, който да ти даде съвет.
Няма график и няма задължителен брой теми на седмица. Можеш да пишеш, когато имаш желание и време. Понякога това ще са няколко реда, друг път повече.
Разбира се, че можете. Разликата е, че „Пиши ми“ ви дава готово начало: 40 идеи за теми, „Нашето обещание“ и поле „Искам да поговорим“. Дава ви и възможност да оцветявате по свой вкус красиви флорални мотиви. Не е нужно сами да измисляте как да започнете.
„Пиши ми“ не може да обещае, че ще реши трудностите помежду ви. Но може да ви даде още един начин да общувате, когато разговорите лице в лице не вървят лесно. При сериозни или продължителни проблеми дневникът не заменя помощта от подходящ специалист.
„Пиши ми“ е създаден най-вече за ранните тийнейджърски години (12 – 15 г.) – времето, когато дъщерята започва да става по-самостоятелна, да пази повече неща за себе си и разговорите с майка ѝ постепенно се променят. Няма обаче строга възрастова граница. По-важно е и двете да имат желание да участват и да уважават написаното.
По-добре не, освен ако и двете не сте съгласни.
За да има смисъл споделянето, написаното трябва да бъде лично пространство между майката и дъщерята. Не го показвайте на други хора без предварителна уговорка.
Обикновено от 1 до 3 работни дни, в зависимост от посочения адрес. Доставката се извършва чрез Спиди или Еконт и се заплаща по тарифата им, заедно с наложения платеж на поръчката.
Това е допълнителна гаранция от нас, наред със законовата.
Ако през тези 60 дни си опитала да общуваш с дъщеря си чрез „Пиши ми“, но тя не е проявила желание да се включи по никакъв начин, може да поискаш да ти възстановим сумата, платена за дневника.
Достатъчно е да се свържеш с нас по телефона. По време на разговора ще се радваме да споделиш как си опитала да използваш дневника и какво според теб не е сработило. Твоето мнение ще ни помогне да направим „Пиши ми“ по-добър.
Няма да те молим да ни показваш или изпращаш лични страници от дневника. Той остава при теб — заедно с всичко, което си написала в него.
Ние не можем да предвидим как ще реагира дъщеря ти. Но ще ти дадем време да изпробваш „Пиши ми“ на спокойствие.“